Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикува доклад „Обучението в предприятията“, който е част от поредицата Getting Skills Right (с линк – https://www.oecd-ilibrary.org/employment/getting-skills-right_25206125). В него са представени 100 практически примера от Австрия, Естония, Франция, Ирландия и Италия.
Главният доставчик на възможности за преквалификация и повишаване на квалификацията за възрастни си остават организациите. Защо работодателите инвестират във възможности за обучение? Защото вярват, че това подпомага адаптирането към промени, интегрирането на нови служители и води до повишаване на производителността и рентабилността. За служителите фирменото обучение води до по-високи заплати и по-добри перспективи за кариера.
Въпреки това, нови доказателства от представените 100 примера от практиката показват, че основната мотивация за фирмите да обучават своите служители е изискването за спазване на законовите изисквания по отношение на обучението за здраве, безопасност и сигурност. Причините, които са по-пряко свързани с производителността, като необходимостта да останат конкурентоспособни или да ангажират служителите си, са само второстепенни мотиватори за предоставянето на обучение. В същото време организациите са изправени пред редица ограничения като липса на време от служителите, високи разходи за обучение за работодателите и негативни нагласи на служители и мениджъри.
Пандемията от COVID-19 постави допълнителни предизвикателства за фирмените обучения, по-специално като затрудни провеждането на присъствено обучение, както и като промени начина, по който работят много служители. Данни от Европейското проучване на работната сила сочат, че по-малко служители са участвали в програми за обучение по време на пандемията. През 2020 г. 9,5% от заетите възрастни в ЕС-27 са участвали в образованието и обучението през предходните 4 седмици, което е спад от 11,4% през 2019 г. Това е първият спад от десетилетие насам. Доказателствата от представените примери показват, че докато много големи организации са успели да подобрят съществуващите си програми за онлайн обучение, по-малките фирми се борят да предоставят обучение, тъй като им липсват тези ресурси.
Интересен аспект от доклада е информалното учене, което по дефиниция е трудно за измерване и проследяване. Съществуващите данни показват, че информалното учене заема повече от 70% от общото време за обучение в предприятията. Примерите показват широк спектър от възможности за неформално обучение в три основни измерения: учене чрез правене (напр. чрез работа в различни проекти или чрез структурирани системи за ротация на длъжности), учене от другите, (напр. чрез наставнически схеми или обмен с колеги) и поддържане на актуална информация за нови продукти и услуги (напр. чрез четене на бюлетини, посещение на търговски панаири или конференции).
Докладът предлага и практически насоки в подкрепа на фирменото обучение, разделено в пет групи инструменти – информация и насоки за предприятията, изграждане на капацитет на предприятията, финансови стимули за насочване на предоставянето на обучение, пряко предоставяне на обучение и регулаторни инструменти като закони и споразумения.