Европейското проучване на уменията и работните места (ESJS) е периодично проучване, инициирано от Cedefop в страните от ЕС, насочено към събиране на информация за търсени умения, несъответствията на уменията и първоначалното и продължаващото обучение на възрастни работници на пазарите на труда в ЕС.
Провеждано във всички държави-членки на ЕС, ESJS има за цел да бъде ценен ресурс във връзка с планирането на европейско ниво на промени в професионалното образование и обучение и по-специално за Европейската програма за умения.
Първият етап на ESJS е проведен през 2014 г., а вторият – през 2021 г.
Пандемията от COVID-19 ускори навлизането на дигитализацията в работата и засили търсенето на цифрови умения в ЕС. Вторият етап на европейското проучване на уменията и работните места на Cedefop (ESJS2) показва, че кризата е засегнала 1 от всеки 3 работещи от ЕС+ (33%), като най-негативно са засегнати по-младите и по-нискообразованите работещи..
В сравнение със ситуацията преди пандемията, около 29% от работещите в ЕС+ са работили повече от разстояние, докато 39% са прекарвали по-малко време, работейки заедно с колеги или други хора в офиси, в производството и на други работни места. С навлизането на модела за дистанционна работа, почти половината от работещите в ЕС+ (46%) по-често използват дигитални инструменти за комуникация или платформи за работни срещи или конференции: 4 от 10 възрастни служители (39%) по-често използват цифрови технологии за извършване на някои от работните си задачи и при около една трета (36%) се е увеличил делът на участвалите в онлайн обучение, свързано с работата.
Дигиталното разделение в работната сила в ЕС се проявява в значителни неравенства при използването на цифрови инструменти и методи за работа и учене по време на COVID-19 пандемията. Тъй като дистанционната работа е възможна само при работни места със специфична структура на задачите, тя е най-разпространена за хората с по-високо образование във висококвалифицирани професии. Дистанционно през първата година от пандемията са работили 41% от хората с висше образование и само 18% от работниците с по-ниско образование. Работата от вкъщи или другаде е по-разпространена сред заетите в секторите на ИКТ (63%), финансовите (54%) и професионалните услуги (46%). Това е в рязък контраст със секторите в които е характерно тясното взаимодействие с клиенти – напр. услуги за настаняване и хранене (12%), основни комунални услуги (19%) и услуги за здравеопазване и социална работа (17%).
Наблюдава се значително неравенство в участието в обучението по цифрови умения. Мъжете са склонни да участват повече в такова обучение. Хората, живеещи в градските райони също. Обучението по дигитални умения е по-разпространено за работници с по-високо образование и заетите в по-големи фирми и е по-разпространено в професиите с висока квалификация. В сектора на ИКТ 6 от 10 работника съсредоточават обучителните си дейности върху дигиталните умения, докато в сектора на услугите за настаняване и хранене е 3 от 10 . Един от малкото положителни модели на участие в дигитално обучение е, че по-възрастните работници от ЕС+ са по-склонни да съсредоточат дейностите си по образование и обучение върху развитието на цифрови умения, отколкото по-младите лица.
В резултат на изследването са изведени препоръки за националните системи за професионално образование и обучение, с цел да отговорят на предизвикателствата от дигитализацията.
Политиките за ПОО трябва да се съсредоточат първо върху онези 13% от работещите възрастни, които изобщо не използват цифрови технологии на работното си място. При тях е по-вероятно да се сблъскат със сериозни пропуски в цифровите умения и техните работни места са по-податливи на технологична автоматизация.
Също така трябва да се даде приоритет на специфични групи от населението, особено сред тези, които не използват цифрови технологии – по-възрастни (на възраст над 45 години) и по-ниско образовани хора, както и работещите лица от женски пол. Голяма част от тях са живеещи в селските райони, на нискоквалифицирани длъжности, повечето работят в по-малки фирми, не са удовлетворени от заплатата и от работата си. Ограничените възможности за дистанционна работа ги правят много по-уязвими от въздействието на пандемията от COVID-19 върху икономиката и пазара на труда. Пълният текст на публикацията може да намерите на следния линк: