Какви професии и умения ще се търсят у нас според CEDEFOP и готов ли е българският пазар на труда?

Какви професии и умения ще се търсят у нас според CEDEFOP и готов ли е българският пазар на труда?

Публикуваният през юни доклад на Европейския център за развитие на професионално обучение (CEDEFOP) Skills Forecast – Bulgaria 2025, представя актуална прогноза за динамиката на заетостта, професиите и уменията в България до 2035 г. – на фона на зеления и дигиталния преход в Европа. Анализът очертава тенденции в заетостта, търсенето на професии и нужните умения, като предвижда нарастваща необходимост от висококвалифицирана работна сила, способна да се адаптира към технологични промени.

Какво предвижда CEDEFOP за България?

Очакват се сериозни трансформации, водени от недостиг на кадри, автоматизация и застаряващо население.

Пазарът на труда в България е на прага на сериозни промени, движени от демографски, икономически и технологични фактори. Според прогнозата на CEDEFOP, развитието на заетостта и нуждите от квалификации в страната ще следват няколко отчетливи тенденции, които ще определят кои професии ще бъдат най-търсени и какви умения ще са необходими на бъдещите работници.

  • В дългосрочен план се очаква общата заетост в България да намалее, за разлика от слабия, но положителен растеж в ЕС-27, и не се очаква да възстанови нивата на заетост преди пандемията.
  • Въпреки че най-много свободни позиции ще има при професии със средна и ниска квалификация, дългосрочният ръст в заетостта се очаква основно при висококвалифицираните специалисти – особено в бизнес услугите, образованието и социалните дейности.
  • Ще намалява нуждата от нискоквалифицирани работници и позиции, застрашени от автоматизация.
  • Работната сила трябва да бъде все по-адаптивна, с дигитални и междусекторни умения, устойчивост към промяна и нагласа за учене през целия живот.
  • Макар че общата заетост ще намалее, броят на икономически активните хора ще се увеличи с около 4% до 2035 г., благодарение на по-широко участие на жени и по-възрастни хора.

Основни фактори и тенденции

  • Застаряващо и намаляващо население: Работоспособното население в България ще се свие с около 8% между 2013 и 2025 г., като това ще се отрази на наличността на трудови ресурси. Ще се наложат нови стратегии за задържане на работна сила и мобилизиране на неактивни групи.
  • Слабо участие на населението в пазара на труда: Степента на участие остава под средното за ЕС – около 54%.
  • Автоматизация и технологична трансформация: Технологиите променят търсенето на умения, особено в индустриалните сектори.
  • Бавен икономически растеж: Заетостта не се очаква да се върне към нивата от 2008 г., което означава нужда от преструктуриране и адаптация.

Къде ще има търсене?

Очаква се ръст на заетостта в няколко ключови сектора и професионални групи:

  • Бизнес и професионални услуги като изследователски дейности, медийни услуги, програмиране и информационни технологии, маркетингови проучвания, недвижими имоти, архитектурни и инженерни услуги.
  • В туристическите и ресторантьорски дейности, които заемат 3.5% от общата заетост (около 122 000 работни места през 2020 г.), се очаква възстановяване след пандемичния спад, а не траен ръст.
  • Поради дигитализацията във всички секторинуждата от специалисти в сфератата на информационните и комуникационни технологии ще бъде устойчива.
  • Заетостта в енергетиката се очаква да нараства през целия период.
  • Въпреки че заетостта в преработващата промишленост като цяло намалява през 2023–2035 г., някои подсектори ще отбележат ръст – производство на електрическо оборудване, каучук и неметални минерални продукти, автомобилостроене.
  • В земеделието и публичните услуги ще продължи търсенето на кадри – не заради създаване на нови позиции, а поради нуждата от заместване на напускащи и пенсиониращи се служители.
България ще продължи да се деиндустриализира и да губи работни места в традиционни сектори.  Услугите с висока добавена стойност ще бъдат ключов двигател на бъдещата заетост, докато секторите с ниска производителност и застаряваща работна сила ще изискват по-сериозни усилия за преструктуриране.

Тенденции в заетостта

Най-голям брой нови работни места ще се отворят при специалистите, техническите кадри и работниците в сферата на услугите и търговията. Те ще формират съответно 20%, 17% и 17% от всички нови позиции. Заетостта в производството и монтажната дейност леко ще намалее, но благодарение на нуждата от подмяна на персонал (пенсиониране и т.н.) ще има около 15% отворени работни места в този сегмент.

Най-голям брой отворени позиции ще има за шофьори и оператори на подвижна техника (9%), търговски работници (6%), служители в охранителната сфера (6%). Въпреки че тези професии ще формират значителен обем от свободните места, стратегически приоритет остава развитието на висококвалифицирани кадри. Очаква се 64% от новосъздадените позиции в тази група да са за бизнес и административни специалисти, а 4% – за здравни специалисти.

Заместващото търсене (поради пенсиониране и напускане) ще бъде по-голям източник на работни места от реалния растеж. Специалистите и техническите кадри ще останат водещи професионални групи. Заетостта в по-нискоквалифицирани сектори ще намалява, но ще има нужда от подмяна на работна сила.

 Бъдещи свободни работни места: основни прогнози и приоритети

Прогнозата на CEDEFOP за България показва, че повечето свободни работни места до 2035 г. ще бъдат резултат от необходимостта да се заместят напускащи работници, а не от създаване на нови позиции. Това се отнася особено за професии с ниска и средна квалификация, където текучеството поради пенсиониране или напускане е по-голямо.

Най-големи обеми на свободни места се очакват при:

  • Шофьори и оператори на подвижна техника – 9% от всички свободни позиции;
  • Търговски работници – 6%;
  • Охранители – 6%.

Макар тези професии да не изискват високо образователно равнище, подготовката за тях следва да отчита нуждата от дигитални, комуникационни и адаптивни умения, тъй като технологиите и услугите променят начина на изпълнение на базови роли.

В същото време, най-голям растеж на заетостта се предвижда при високо квалифицирани професии, особено в:

  • Образование и социални дейности,
  • Бизнес услуги (право, счетоводство, ИКТ, изследвания),
  • Специализирани земеделски дейности.

Къде ще намалява търсенето?

  • Земеделие – най-съществен спад в заетостта, въпреки все още високия дял в България (17% през 2020 г.);
  • Производствени дейности и строителство – особено в ниско квалифицирани сегменти, заради автоматизация;
  • Административни и офис длъжности – все по-често се заменят от цифрови и автоматизирани системи.
Макар количествено най-много свободни места да има при по-ниските квалификации, стратегическият приоритет е върху професиите с ръст в заетостта и добавена стойност. Образователната и професионалната подготовка следва да се фокусира върху STEM и дигитални компетентности: Дигитализацията ще засегне всички сектори – от производството до здравеопазването. Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) специалисти ще се търсят не само в ИТ фирми, а във всички сектори, включително образование, администрация и услуги. Недостигът на базова цифрова грамотност представлява системен риск за икономиката и конкурентоспособността на страната. Освен това новите сектори с висок растеж – като зелени технологии, изкуствен интелект и инженерни решения – изискват научно-техническа подготовка и аналитични компетентности.Междуличностни умения: Много от най-търсените професии включват работа с хора – здравни грижи, социални услуги, образование, обслужване на клиенти  – сектори, които показват ръст и нужда от заместващи кадри. Автоматизацията ще поеме повтарящите се задачи, но човешкото взаимодействие остава незаменимо. Образованието, което не развива социални и комуникационни умения, произвежда кадри, които не могат да се адаптират към съвременните работни места, дори да имат технически знания.Гъвкави модели за преквалификация и учене през целия живот – Пазарът на труда ще бъде все по-нестабилен – професии ще изчезват, други ще се появяват. Работниците ще трябва не просто да се квалифицират веднъж, а постоянно да актуализират уменията си. България изостава драстично в участието на възрастни в обучение. Без промяна в тази култура, цели социални групи ще останат изолирани от пазара на труда, особено в региони с висока безработица.

Как ще се променят квалификациите?

Очаквани промени в образователната структура на работната сила до 2035 г.:

  • Делът на висшистите ще нарасне до 38% (от около 33% през 2022 г.).
  • Средноквалифицираните ще намалеят от 55% на 53%, но ще останат мнозинство.
  • Нискоквалифицираните ще спаднат до 9%.

На пазара на труда се очаква:

  • 44% от позициите да изискват висше образование
  • 50% от новите работни места ще изискват средно ниво на квалификация, което е с 10 процентни пункта повече от средното за ЕС.
  • само 6% от позициите ще изискват ниска квалификация.

Макар висшето образование да нараства като дял, CEDEFOP подчертава, че професионалното обучение ще остане гръбнакът на системата за заетост – особено в средно квалифицирани професии.

Недостигът на работна ръка ще е най-голям при професии със средна квалификация и при тези, които не се радват на голям приток на нови кадри. Сред тях са:

  • строителни работници,
  • монтажници,
  • персонал за лични грижи,
  • охранители. полицаи,
  • специалисти в областта на правото, социалните дейности и културата.
Липсата на кадри може да се задълбочи, ако не бъдат стимулирани програми за преквалификация и професионално образование. Образователната система трябва да отговори на нуждите от повече средно и високо квалифицирани кадри, особено в строителство, здравеопазване и ИТ.

Умения за бъдещето

Прогнозите на CEDEFOP сочат, че българският пазар на труда няма да бъде трансформиран просто чрез появата на нови професии, а чрез промяна в изискваните умения.

Според CEDEFOP, търсенето ще бъде най-силно за умения в сферата на професионалните и технически дейности (напр. електротехника, ИТ и аграрни технологии), както и социални компетентности в здравеопазването, образованието и публичната администрация.
Най-търсени ще бъдат:

  • Технически и професионални умения – необходими в сектори с растящо търсене като инженеринг, транспорт, производство и земеделие.
  • Социални и комуникационни компетентности – особено важни в здравните и социалните услуги, които изпитват нужда от нови кадри и заместване.
  • Умения за управление, анализ и вземане на решения – ключови за висококвалифицираните специалисти в публичния и частния сектор.
  • Цифрови умения – чийто недостиг в България е системен риск за конкурентоспособността.
  • Гъвкавост, адаптивност и ангажираност с учене през целия живот – необходими за справяне с ускорения технологичен и демографски преход.
Накратко: в следващите години пазарът на труда у нас ще се характеризира с висока динамика, свързана с демографски спад, структурни трансформации и технологичен натиск. Това ще наложи както на политиките, така и на образователните и кариерни системи, да инвестират в гъвкави модели на обучение, преквалификация и повишаване на уменията, за да отговорят на нуждите на икономиката и обществото.

Накъде върви светът?

Докладът на Световния икономически форум  Бъдещето на работните места 2025  идентифицира основните фактори, които ще оформят световния пазар на труда до 2030 г. – развитие на технологиите, икономическа фрагментация, пазарна несигурност, демографски промени и климатични предизвикателства.  Тези тенденции не просто променят видовете професии – те изискват изцяло нови комбинации от умения и бърза адаптация на образователните и кариерни системи.

Над хиляда работодатели от различни страни споделят очакванията си за влиянието на глобалните тенденции върху работните места и нужните умения. Посочва се, че най-голямо търсене ще има в сферите на технологиите, зелената енергия и здравеопазването, докато автоматизацията и икономическата несигурност ще доведат до отпадане или трансформация на други.

Прогнозира се създаване на около 170 милиона нови работни места, както и изместване (трансформиране или закриване) на близо 92 милиона, особено в резултат от разрастването на ролите, свързани с изкуствен интелект (ИИ), устойчиви технологии и грижа за здравето.  Основен проблем, според 63% от анкетираните, е недостигът на умения, което ги насочва към приоритетно инвестиране в повишаване и преквалификация на служителите. В отговор на промените, до 2030 г. организациите планират да се фокусират върху подкрепа на благосъстоянието на служителите, задържането на ключови кадри и развитието на ИИ компетентности.

Ускорените технологични трансформации и зеленият преход налагат системно и непрекъснато усъвършенстване на уменията, което представлява сериозно предизвикателство за малките и средни предприятия (МСП), ограничавайки възможността им да останат конкурентоспособни. Това е особено актуално за България, където малките и средни предприятия формират над 98% от всички фирми, но инвестициите им в обучения остават ниски.

Според проучване на Евробарометър, обхванало 19 350 предприятия в ЕС, именно МСП изпитват най-големи затруднения при осигуряването на обучение и професионално развитие за служителите си – включително за висококвалифицирани позиции – поради липса на време, финансови ресурси и вътрешен експертен потенциал. В комбинация с неблагоприятните демографски тенденции и нарастващия недостиг на работна сила, недостатъчните инвестиции в развитие на човешкия капитал крият риск от ограничаване на производителността и забавяне на устойчивия икономически растеж.

И докато глобалните икономики ускорено пренастройват своите системи за учене и иновации, България рискува да изостане, ако не приеме развитието на умения като стратегически национален приоритет. Прогнозите на CEDEFOP и WEF сочат в една и съща посока: бъдещето няма да чака – то ще изисква адаптивни хора, способни да учат и да създават стойност в свят на постоянна промяна.

Накъде вървим ние?

Ако се съди по статистиките на МОН от държавните зрелостни изпити през 2025, България не просто не върви в правилната посока– тя зацикля. Средният резултат от задължителния зрелостен изпит по български език и литература е едва 57,53 точки от 100 точки – ясен знак за нарастваща фактическа и функционална неграмотност сред завършващите. Задълбочават се и регионалните различия. Данните от матурите очертават системен проблем: учениците напускат училище без базови умения за четене с разбиране, логическо мислене и ефективна комуникация.

Това потвърждават и изводите от изследването на PISA 2022 за системна неподготвеност на българските ученици, които значително изостават в четене, математика и науки спрямо средното за развитите страни. Неравенствата в постиженията по икономически статус са по-изразени дори от средните за ОИСР. Увеличените дефицити в базовите умения през последното десетилетие създават предизвикателства при подготовката за професии, изискващи високо ниво на математическа, четивна и научна грамотност, както и дигитални и адаптивни умения,  и адаптация към бъдещия трудов пазар.

В допълнение към това, таблото на OECD за кариерна готовност показва, че професионалните предпочитания на учениците в България не отговарят на нуждите на пазара на труда. Сред най-предпочитаните от момичетата у нас професии са лекар, дизайнер и юрист, а момчетата най-често посочват IT специалист, спортист и търговец. В същото време статистиката от българския пазар на труда и демографските прогнози показва, че търсенето на специалисти е концентрирано в сфери като инженерни технологии, технически специалисти, производствени оператори и социални асистенти, където ще продължава да расте през следващото десетилетие.

Участието в дейности по кариерно ориентиране на българските ученици е изключително слабо. Докато в страни като Австрия, Германия и Словения над половината от учениците участват в поне три дейности по ориентиране (стажове, срещи с работодатели, кариерни дни), в България под ¼ от ученици са посещавали трудово изложение, разговаряли с кариерен консултант повече от веднъж, а едва 12% са участвали в стаж или практика. Над 60% от българските ученици нямат яснота какво искат да учат след като завършат училище, едва 21% разбират какво изисква професията, която са избрали, а 34%  признават, че вземат решения под родителски натиск.

Участието в учене намалява с възрасттa. От възрастните в ЕС, които не са участвали в обучение през последната година, 25,9% изразяват желание, но се сблъскват с пречки – най-често финансови, липса на време и подходящи възможности. За 75.9% от възрастните в ЕС, което не е желаят да учат, основната причина е била липсата на потребност. Най-висок дял – 97.7% – е отчетен в България.

Къде изоставаме?

Прогнозите на CEDEFOP очертават спешната необходимост от подобряване на уменията на работната сила чрез цялостна реформа в образованието, ученето през целия живот и системата за кариерно ориентиране – ако България иска да отговори на изискванията на двойния преход и да избегне задълбочаване на недостига на квалифицирани кадри.

 Работната сила не е готова за двойния преход

  • Ниски цифрови и зелени умения
  • Слабо участие в преквалификация и учене през целия живот
  • Високо търсене на специалисти, които образователната система не подготвя в достатъчен брой

 Липсва съгласуваност между образование и пазар на труда

  • Младежите избират специалности без добра реализация
  • Няма достатъчно политики за преориентиране и информиран избор

 Образователната система възпроизвежда неравенства

  • Големи различия по региони, училища, социален статус
  • Висок риск от трайна изолация на уязвими групи

 

Изводи и препоръки

Явно това, което правим през последните години, не работи. Данните говорят ясно – и CEDEFOP, и международните анализи очертават бъдеще, в което уменията ще бъдат валутата на конкурентоспособността. България има всички основания да приеме това предизвикателство не като заплаха, а като възможност.

Да подготвим България за бъдещето на труда не е въпрос на избор, а на национален приоритет. Само инвестицията в умения, учене през целия живот и реално кариерно ориентиране ще ни позволи да наваксаме изоставането – и да излезем от ролята на догонващи.

Но за целта е нужно да забравим наученото и да започнем да учим наново – започвайки от тези, които водят промяната. А сега накъде? Това трябва да решим.

Какво да променим?

🔹 Ефективно прилагане на Национална стратегия за уменията – обвързана с нуждите на пазара, европейските приоритети и системите за преквалификация;

🔹 Качествени политики за постоянно актуализиране на професионалното и висше образование в съответствие с развиващия се пазар на труда и фокус върху STEM, зелени технологии, дигитални професии;

🔹 Повишаване на осъзнатостта за необходимостта от учене през целия живот, както и за възможностите за квалификация и актуализиране на уменията чрез информационна кампания и подкрепа за участие;

🔹 Реформа в кариерното ориентиране – задължителна в училище, със система от обучени консултанти, цифрови инструменти и реален професионален опит.

Ако България не действа стратегически сега, ще рискува да остане в периферията на европейската икономи

 

Анализът е на Фондация на бизнеса за образованието

 

Използвани източници

CEDEFOP Skills Forecast – Bulgaria 2025: https://www.cedefop.europa.eu/files/skills_forecast_-_bulgaria_2025.pdf

CEDEFOP Country Reports: https://www.cedefop.europa.eu/en/country-reports

World Economic Forum – The Future of Jobs Report 2025 – https://www.weforum.org/publications/the-future-of-jobs-report-2025/

PISA 2022 Results (Volume I and II) – Country Notes: Bulgaria –

https://www.oecd.org/en/publications/pisa-2022-results-volume-i-and-ii-country-notes_ed6fbcc5-en/bulgaria_29d65f4b-en.html

OECD Teenage Career Readiness 2025 – https://www.oecd.org/en/data/dashboards/teenage-career-readiness.html?fbclid=IwY2xjawKcCeFleHRuA2FlbQIxMQABHl8N5Idu4FB5T052-vJS9-GgzlPQnoZ7ANA0dYcd_LR4nxu7UyJleUBpR-X2_aem_mVxlnjdIZ23qkIKfBNimFQ

Eurobaromater 2023, SMEs and skills shortages – https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2961

Eurostat – Adult learning (participants): https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Adult_learning_-_participants

Eurostat – Reasons for not participating in adult learning: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Adult_learning_-_reasons_for_not_participating

Рейтинговата система на висшите училища: https://rsvu.mon.bg

Статията е публикувана тук: Какви професии и умения ще се търсят у нас според CEDEFOPи готов ли е българският пазар на труда