Какво прави България за бежанците от Украйна- образование, обучение и заетост

Какво прави България за бежанците от Украйна- образование, обучение и заетост

refernet-ukraine-reports

Според официалната статистика Р България е на второ място в Европа по процент украински граждани, получили временна закрила, спрямо общия брой украинци, пребиваващи в страната. През последните седмици се наблюдава значително нарастване на броя на хората, решили да останат тук, като по данни от средата на м. април в България са влезли над 165 000 украинци, от които статут на временна закрила е предоставен на над 51 000 души.

По отношение на достъпа до образование са създадени ускорени процедури за прием на украинските деца в държавни и общински детски градини и училища. Насочването към конкретни образователни институции се извършва след получаване на статут на закрила и предоставянето на личен номер на чужденец на детето или ученика. В случай, че липсва предходен формален документ за завършен клас, етап или степен на образование, тогава се провежда интервю и украинските деца биват насочени към определена предучилищна група на задължително предучилищно образование или към определен клас от училищното образование.

Директорите на детските градини и училищата осигуряват на записаните деца допълнително обучение по български език като чужд, психологическа подкрепа при необходимост, както и други дейности за общото подпомагане на личностното развитие. Предвидена е и ресурсна подкрепа за деца и ученици със специални образователни потребности.

До средата на м. април са получени над 800 заявления от украински деца за записване в българската образователна система, повечето от тях в общините Бургас и Варна.

Украинците и членовете на техните семейства, получили временна закрила, имат право да работят у нас без специално разрешение за достъп до пазара на труда, както и да посещават курсове за професионално обучение. Съществуват редица опростени процедури, чрез които украинските граждани биха могли да получат достъп до българския пазар на труда, като например правото на сезонна работа до 90 дни в селското, горското или рибното стопанство, в хотелиерството и ресторантьорството, без прекъсване в рамките на всеки период от 12 месеца.

Според официалните данни фактически над 70% от украинските бежанци са готови да започнат работа незабавно. Българският бизнес също се стреми  да откликва адекватно, като по места се провеждат и специализирани трудови борси за украински граждани, повечето от които в областта на информационните технологии, машиностроенето, електротехниката, химическите технологии, хранителните технологии и туризма. Към момента най-предпочитаните позиции са за офис секретар, администратор в хотел, касиер, служител в кетъринг, работник в производството.

Съществуващата Програма за заетост и обучение на бежанци с финансиране от държавния бюджет, изпълнявана по време на кризата в Сирия, сега може да бъде приложима и за украинските бежанци. В областта на професионалното обучение тук основните предвидени мерки са:

  • Обучение по ключова компетентност „Общуване на чужд език – български език” с продължителност 180 учебни часа;
  • Обучение за придобиване на професионална квалификация от безработни лица, на които е представен статут на бежанец или хуманитарен статут. Обучението е с продължителност 300 учебни часа за първа степен на професионална квалификация или по част от избраната професия.

Представената информация е систематизирана по проучване на Cedefop, като предстои изготвянето и на разширена публикация по темата.

Синтезирани данни относно мерките в областта на ПОО, подпомагащи украинските граждани в останалите европейски държави, можете да намерите на следния линк: https://www.cedefop.europa.eu/en/news/what-europe-doing-ukraine-refugees